Педагогика „Монтесори“ – проекции в настоящото възпитание и образование

[pic 1]        

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

Център по хуманитарни науки

„Предучилищна и начална училищна педагогика“, Бакалавър

КУРСОВ ПРОЕКТ

Тема: Педагогиката „Монтесори“ –

проекции в настоящото възпитание и образование

(плюсове и минуси)

Име:                                                              Научен р-тел: ......................

Ф№                                                    

БСУ, 2022

В педагогическата история не са много жените, оставили трайна следа в развитието на науката за възпитанието. Един от нейните неоспорими класици е Мария Монтесори – първата жена лекар в Италия. С частната си практика и личните си наблюдения тя стига до извода, че за децата педагогическата помощ се оказва по-необходима и с по-голям ефект, отколкото медицинското им лечение. В търсене на истината Монтесори основава първото - от много- училища за деца. След множество изследвания и години неуморен труд възпитателната програма, върху която работи до края на живота си Монтесори представя така: „Това не е просто пасивен приют за деца, а настояща школа за възпитание, методите на която са одушевени от рационалните принципи на научната педагогика. Тук преди всичко грижливо следят за правилното физическо развитие на децата, подлагайки ги на антропологически измервания, упражнения в говор, системно възпитание на сетивата и изработване на практически приоми на живота.“ Преподаването по нейния метод се характеризира с нагледност и използването на  множество дидактически материали [Иванова, Т. Мария Монтесори и нейната система за предучилищно възпитание. Статия в Годишник на Университет „проф.д-р Асен Златаров“, Бургас, 2008].

Педагогиката на Монтесори носи само плюсове в настоящото възпитание и образование. Трите външни характеристки на метода – подходяща среда, смирение у учителя и научен материал, заедно с принципа за нагледност и богатият набор от дидактически средства са доказали през годините благоприятното си влияние в развитието на деца – от всякакъв произход. Принципът на свобода и дисциплина-на пръв поглед противоречив и практически невъзможен е доказан, чрез множество наблюдения на децата в естествената им среда.

Детето, средата и учителят-трите основни компонента в системата на Монтесори. Детето със своите потребности е поставено в центъра на възпитателната система. Средата е много специфичен елемент от подготовката в системата. Тя изисква светлина, малки, леки и лесноподвижни маси и столове, леснодостъпни шкафове, специален подбор на предмети и материали. Основната цел на възпитателя е да пробуди у детето интерес към обкръжаващия го свят, желание да го изследва, да задава въпроси и самостоятелно да намира отговорите им. Детето е активен участник, партньор в обучението.

Принципът на свобода и дисциплина е този, който не може да се разбере от привържениците на традиционната педагогика. От него идват минусите, които противниците на Монтесори намират в нейната система. От тук идва и необходимостта от уточнение на значението на тези две понятия. В метода Монтесори дисциплината се основава на свободата. Дисциплината е дейна и активна, не унищожава детската личност. Според италианската реформаторка дисциплината не е неподвижност и мълчание, нито послушание. Тя е дейност за труд, за добро. Тя подготвя възпитаника за обществения живот, чрез упражнения, които формират социални умения и привички.

 Според Монтесори „Свободата на детето трябва да се полага в границите на колективния интерес, а нейната форма – това е, което ние наричаме възпитаност“ [Монтесори, М. , Помогни мне сделать ето самому, 2000г.]. Децата трябва да имат свобода в избора на дидактическия материал, на времето за работа с него, свобода в избора на мястото и на партньора за работа, свобода в избора на общуване с възрастния и останалите деца. Свободата на избора учи детето не само да прави избор, но и да носи отговорността от него, учи го за познава по – добре себе си и своите чувства и желания, учи го на самостоятелност, на независимост [Иванова, Т. Принципът за свобода и дисциплина. Годишник на Университет „проф.д-р Асен Златаров“-Бургас, 2008, с. 10].