Целеполагане в обучение

ТЕМА 7:

Целеполагане в обучението. Таксономии на обучението

1. Целеполагане в обучението - теоретичен модел

- Теоретични основания

Проблемът за целеполагането е един от централните въпроси в областта на дидактиката. Въз основа на поставените цели до голяма степен се определя цялостната организация на процеса на обучение. Основните въпроси, които се поставят при определянето на целите на обучението са свързани с това: Какво трябва да учат учениците? Как да го научат? Какви очаквани резултатите могат да се постигнат в резултат от обучението? и др. Поради значимостта си, този проблем е обект на изследване в научните разработки на редица български автори в областта на педагогиката: М. Андреев, Д. Цветков, П. Петров, Пл. Радев, В. Делибалтова, М. Михова В. Кутева-Цветкова, А. Кръстева и много др.

Прави впечатление, че в повечето научни разработки по проблема вниманието на авторите първоначално се фокусира върху изясняване същността на категориите „целеполагане“ и „цел“.

Според Пл. Радев „Целеполагането при човека е процес на вземане на решение за формулиране на цели и намерения, които са конкретизиран компонент на плана на поведение“ (Радев 2016: 57). Според автора „целта може да бъде дефинирана по следните начини:

• нещо, което хипотетично определя поведението;
• символична мисъл, образ или идея, която е отправна точка за някакво поведение;

       - идеален субективен образ (представа) за желан бъдещ резултат от определени действия/дейности;

• мислено предвиждане на още недостигнат, но преследван резултат от някаква дейност
• интегриращ елемент на поведението;
• обективно съществуващ образец на функциониране“ (пак там: 58).

В някои научни публикации най-общо целта като научно понятие се свързва с „осъзнатата представа за крайния резултат на определена дейност“ ( Тодорова 2007: 104).

Независимо от определенията и влаганите от авторите съдържателни характеристики на понятията цел и целеполагане, основното предназначение на целеполагането в областта на обучението, около което се обединяват изследователите, е, че то определя посоката на процеса на обучение. От поставените цели зависи неговото конструиране, очертаването на дейностите на учениците, на учителя, подбора на методите, средствата, формите на работа, както и избора на учебно съдържание, което ще се усвоява и чрез което ще се реализират целите. В този смисъл важността на въпроса за целеполагането се свързва с ключовото умение на учителя да формулира и конкретизира целите на обучение. То е „специфично педагогическо умение, което предполага пестене на ценно учебно време, избягване претрупването на дейности, осигуряване възможности за задоволяване на учебните потребности“ (Михова 2003: 196).  

1. Теоретико-приложни аспекти на целеполагането. Видове подходи.

В научните разработки по проблема за целеполагането в обучението са представени разнообразни подходи относно начините, по които да се формулират целите.

В своите изследвания В. Делибалтова описва четири подхода за формулиране на целите на обучение, които, по думите на авторката, са се получили в резултат на търсене на нов подход (през 50-те години на XX век), който да позволи формулиране на целите на обучение в съответствие с изискванията за ясност, конкретност и оперативност.

В съдържателен план подходите включват:

• Първи подход  –  „Чрез изучаваното учебно съдържание – например „да се изучи питагоровата теорема“.
•           Втори подход  – „Чрез дейността на учителя – например „да запозная учениците с неправилните глаголи“.
•           Трети подход  – „Чрез вътрешни процеси на развитие на ученика – например „да се формира умение за самостоятелен анализ на историческо събитие“.
•   Четвърти подход – „Чрез учебната дейност на ученика – например „решаване на задачи със събиране без преминаване на 20-тицата“ (Делибалтова 2008: 153-154).

Както посочва изследователката, описаните подходи и съдържанието на посочените формулировки на целите поставят определени ограничения пред учителя. Например – ако формулирането на целта се основава на първия подход „чрез изучаваното съдържание“, то в този случай ще се определи само областта, която ще се изучава, без да може да се планира дейността (пак там).  Ето защо авторката посочва, че именно подобни ограничения в подходите насочват вниманието на изследователите към търсене и откриване на нови подходи за формулиране на целите на обучение, най-вече чрез създаване на нов вид йерархия и класификация.