Семейное воспитание при проблемном поведение

[pic 1]

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Факултет по начална и предучилищна педагогика

СЕМЕЙНО ВЪЗПИТАНИЕ ПРИ ПРОБЛЕМНО ПОВЕДЕНИЕ

РЕФЕРАТ

Изготвил: Радина Еленкова

ПУПЧЕ, 2 курс, N: 25845

Преподавател:

проф. Радослав Пенев

Източник на информация:

„Теория и технология на семейното възпитание” – Втора част, София, 2013

изд. „Веда Словена - ЖГ”,

София, 2014

Семейното възпитание е първото и най-важно възпитание, което ние получаваме. Много често сме чували израза относно някой „Липсват му първите седем години”. Точно тези първи седем години са много важни и определящи за нас – средата, в която растем, връзката с родителите, която изграждаме, правилата и забраните, които те ни налагат, се отразяват на нашето развите в детската градина, училище и животът като цяло. В последните години се заговори за проблемни деца – хиперактивни, аутисти деца-„Кристали” и-„Индиго”. Проблематиката на този въпрос изисква разглеждането му в отделен дял на семейното възоитание – „Семейно възпитание при проблемното дете”.

Темата за проблемните деца се разглежда от много учени – психолози, педагози, журналисти, които в своите трудове и книги описват каква трябва да бъде адекватната реакция на родители и педагози на проблемното поведение.

Знаем, че основната цел на семейното възпитание е: Изграждане на емоционално силно дете, способно на самоконтрол, независимост и компетентност.

Важно е да изброим специфичните принципи на семейното възпитание  при проблемно поведение („АБВ на дисиплинирания родител”)”

• Отделяне на детето от неговото проблемно поведение
• Съсредоточаване върху конкретиката на проблемното поведение, което подлежи на промяна, а не върху абстракцията на изизскванията за ред и послушание
• Оценяване поведението на детето, а не на интегралините особености на личността му
• Крясъците и шамарите са практически неефективни, защото никога не учат на подобаващо поведение, а провокират насилие чрез подръжание, желание за лошо поведение с цел привличане на вниманието..., тревожност, чувство забзпомощност и страх
• Похвалите за добри постъпки мотивират детето да се държи прилично
• Избягване на битките за надмощие
• Децата се нуждаят от внимание и постоянно наблюдение
• Оставяне на лошите прояви в историята – не се припомнят и се работи за по-добро бъдеще

Тези основни принципи (правила) са изключително важни и всеки бъдещ родител и учител трябва да ги знае и спазва, за да може да помгне на децата с проблемно поведение, а и за да избегне появата на такова.

Някои от поведенческите проблеми при децата са:

• Агресия
• Хиперактивност (част от смущението „Разстройстви с дефицит на вниманието и хиперактивност”). Тя протича в три форми: преобладаващо разсеян тип,  преобладаващо импулсивен(хиперактивен) тип и преобладаващо смесен тип

-прояви на хиперактивност са повишената двигателна активност, вербална активност без изслушване на околните, потребност от перманентно ангажиране вниманието на другите, трудности с „кротките игри”

• Прояви на ревност, вражда и съперничество между децата в семейството – те са плод от необходимостта от безрезервно и постоянно внимание
• Детските лъжи – като стъпка към независимостта
• Наричането с обидни имена
• Неподчинението – експериментиране с последствията от неподчинението
• Прекалената употреаба на думата „не”
• Оръжията, електронните медии и агресивното поведение – информираният свят, в който живеем води до грешни представи относно нормалността
• Детските „кражби”
• Отвръщането с нелюбезност, сарказъм и язвителност
• Нервните кризи
• Хленченето
• Стремеж към налагане – търпението не е вродена добродетел и децата трябва да я усвоят постепенно

При тези поведенчески проблеми, дисциплинираният родител трябва да има съответната реактивност, да знае как се решава дадена ситуация, какво трябва да се прави и какво не. (Всичко това е описано в Таблица N: 20 в „Теория и технология на семейното възпитание”).