Методи на възпитание

Методи за възпитание

Що е метод?

Методите за възпиатние са пътища, средства и начини с помощта, на които

се реализират общите цели и конкретни задачи, решавани във

възпитателния процес. Означава и изразява същността за елементарно

постигане на целта и решаването на задачите на възпитателното

въздействие върху личността. Използването на съдържанието на методите

за възпитание за конкретизиране на тяхното функционално

предназначение. Те формират личността, защото средствата и методите са

относително самостоятелни компоненти във възпитателния процес.

Същността на методите за възпитание обективно се свързват с

постигането на целта и решаването на задачи на възпитателния процес.

Методите за възпитание се определят от принципите и спомагат за

реализирането на съдържанието и заедно със средствата представляват

основен градивен материал на формите за възпитание. Същността

определя тяхното функционално предназначение като: дейност, действие,

въздействие, взаймодействие и т.н. Всичко написано до тук дава отговор на

въпроса: Дали методите се свързват с определени начини за

извършване на дейности или действия? Думите дейност и действие

нямат напълно еднакво смислово съдържание. Разликата между тях

изпъква при съпоставянето на дейността – работа или действието –

въздействие, взаимодействие, влияние и други. Определянето на методите

за възпитание като начини за взаимно свързана дейност на възпитатели и

възпитаници. Разширява тяхното съдържание и предназначение, поради

което неправилно се уеднаквяват с отделни видове дейности. Именно за

това не дейността, а действието което произтича се свързва с метода на

възпитание. Методите за възпитание будят твърдението, че са компонент на

възпитателната система. В теорията на възпитанието липсват конкретни

научни изследвания на възпитанието като явление, система и процес. След

като методите за възпитание имат процесуален характер те се свързват

пряко с действията на възпитателя и възпитаник и те са компонент не на

системата, а на възпитателния процес, който се характеризира с движение

и изменение в развитието на личността. Както всички негови компоненти,

така и методите за възпитание са универсална характеристика на дадено

действие, въздействие или взаимодействие. Необходимо е да се прави

разлика в съдържанието и предназначението на понятията действие,

въздействие и взаимодействие. При определени педагогически условия

обаче субектът оказва по–конкретно въздействие върху обекта, а при други

действия са взаимно свързани и се взаймодействат с техните способи и

похвати. Методите за възпитание се свързват единствено с въздействието

на възпитателя върху възпитаника. Те са едни от най – сложните и

динамични компоненти на възпитателния процес. Методите за възпитание

са своеобразни начини за извършване на определени действия, въздействия

и взаимодействия, чрез които се решават конкретни възпитателни задачи,

свързани с формирането