Методи и форми на възпитание

[pic 1]

        УНИВЕРСИТЕТ ”ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”

        ФАКУЛТЕТ ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ, КАТЕДРА „ПЕДАГОГИКА И ПСИХОЛОГИЯ”

„МЕТОДИ И ФОРМИ НА ВЪЗПИТАНИЕ”

КУРСОВ ПРОЕКТ

ПО ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

                         СЪДЪРЖАНИЕ:

                         Методи на възпитание …………………………………..стр.1

                        Форми на възпитание …………………………………….стр.4

                        Празникът като форма на възпитание……………..стр.7

                        Празнуване на Баба Марта заедно с децата

                        от ДДУИ”Св.Екатерина”, ………….……………………..стр.9

                        Библиография…………….. ……………………………….стр.11

Методи на възпитание

Думата „метод” е от гръцки произход и означава начин, път към определена цел. Затова същността на методите на възпитанието се свежда до начин, средство, път, инструмент за реализиране целите на възпитанието. Методите се определят като един от основните компоненти на педагогическата дейност. Те са комплекси от взаимосвързани действия на двата активни субекта на възпитанието, които се извършват в такава последователност и с такива средства, че да осигурят постигането на конкретната възпитателна цел, като част от общата цел на възпитанието. Или казано накратко: Възпитателен метод е  начин или път за осъществяване на възпитателния процес в различните му етапи.

Най-общо методите на възпитание могат да бъдат разделени на класически /традиционни/ и иновативни /алтернативни/.

Традиционните методи за възпитание се основават на принципите на класическата педагогика за силата на възпитателното въздействие и приучването на детето към нравствено-поведенческия модел на възрастните. Методите се обосновават във взаимовръзка с целта, задачите и съдържанието на възпитанието. То е сложна динамична система, чиито управленски етапи определят и класификацията на възпитателните методи.  Те се обособяват в 4 основни групи:

1.Методи за проектиране на възпитателната дейност – проучване на училищната документация, тестове, разговори с родители и учители.

2.Методи за организиране и провеждане на възпитателната дейност – разказ, беседа, дискусия, пример, упражнение, игра, убеждение, самоанализ, самопреценка, самопоощрение, самовнушение, самопринуждаване и др.

3.Методи за регулиране, коригиране и стимулиране на възпитателната дейност – поощрение, наказание, похвала, съчувствие, разбиране и др.

4.Методи за преценка и диагностика на възпитателната дейност – наблюдение, анкета, социометрия, педагогическа ситуация, кръстосани характеристики, експертна оценка и др.

Прототипите на най-древните възпитателни методи, които и днес имат своите проекции, са: поощрение, пример, убеждение, упражнение, наказание и др.

Поощрението се свързва най-вече с чувството на удовлетворение. Стимулира се позитивно поведение и стремеж към одобрението на другите. Като разновидност на поощрението се приемат похвалата, наградата, прощаване на грешка и т.н. Най-общо поощрението е изказано и подкрепено одобрение за извършено деяние, но и мотивиране за предстоящо действие.

Примерът е типичен възпитателен метод, основан на значим и убедителен образец на подражание. Той е особено ефективен при малките ученици, които се респектират от авторитета на учителя и родителя.

Убеждение – възпитателен метод, насочен към формирането на определени качества на личността. Основава се на влиянието върху разума и волята на възпитаника, като резултатът е вътрешна нагласа, когато човек приема нещо за вярно и истинно, не се съмнява в неговата достоверност и е готов да го защитава и аргументира. Докато чрез убеждението се създават условия за изграждане на ръководни принципи и възгледи, то упражнението прави възможно тяхното проявление.

Наказанието показва на ученика, че неговите действия не са неограничени, че се определят от интересите на класа, училището, семейството, обществото. Ученикът трябва да изпита чувство на неудовлетвореност от наказанието. Такова чувство възниква, когато наказва авторитет – личност или колектив. Необходимо е наказанието да подтикне към анализ на постъпката или поведението, да се остави достатъчно време за размисъл и самооценка. Наказанието няма за цел да причини физическа болка, но то трябва да предизвика неприятни преживявания.