Рамки на етичното поведение на педагозите – професионален кодекс. „Какви са основните ценности на съвременния педагог?”

1. [pic 1]

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Магистърска образователна програма

„Начална училищна педагогика и чужд език“

1. ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА

по

Педагогическа етика

Тема: Рамки на етичното поведение на педагозите – професионален кодекс. „Какви са основните ценности на съвременния педагог?”

Изготвил:

Лилия Стефанова Пашова

Фак. № 19426149

Проверил:                                            

доц. д-р Пепа Митева

2020

Педагоческата етика е призвана да изиграе важна роля в културното развитие на педагога, чрез полагането на основи за педагогически морал, представляващ единство на нравственото съзнание, нравствената дейност и нравствените отнешения на учителя в сферата на неговия професионален труд.

Съвременният педагог трябва да притежава интелект, ерудиция и творческо мислене, умения за взаимодействия, способност за работа с деца, чувство за съпреживяване и разбиране на психиката на другия, дълбок и траен интерес към такава дейност. Професията учител се гради върху системата на педагогическите науки, върху съвкупността от закономерности, принципи, методи, форми и средства за провеждане на учебно – възпитателен процес; върху съчетаването на теорията и практиката на педагогическата дейност, върху владеенето на техниката и технологията на дидактическата и на възпитателната работа, както и върху качествата на извършителя на тази професия. Това е основната база, която характеризира професията на учителя като педагогическа, твърде различна от останалите, защото е свързана с най-сложния обект и субект – човека, с неговото формиране и развитие.

Педагогическата правоспособност е освен юридическо основание да се упражнява професията учител, което се удостоверява с документ, позволяващ да се преподава, но и доказана способност, умение за работа с деца (ученици), с детски колектив, да си привързан към тях, да имаш потребност от активно взаимодействие, стремеж да се рашават проблемите им, да се преодоляват затрудненията по пътя на развитието им (М. Михайлов, 1996 г.). Автономността не означава самостоятелност без съобразяване с интересите и мнението на другите, а независимост при формирането на собствена позиция, вътрешна свобода при нейното отстояване. Освен това означава възпитаване на отношения на развноправие, взаимно зачитане на правата и задълженията на другите.

Целта на педагода е освен даването на знания и изграждането на умения, а и развитието на човека и неговата личност, свободно мислеща, автономна, самоопределяща се без натиск и чужди внушения (М. Михайлов , 1996 г.). Обектът (детето) на педагогическия труд се разглежда като съчетание на минало, настояще и бъдеще, извънредно динамичен и променлив в развитието и поведението си, не само като отделен ученик, ученически клас или група в детската градина. Предметът е учебно-възпитателният процес в училище, разбиран като хуманизиран и демократизиран процес, формиращ социално чувство, съпреживяване и взаимопомощ, отговорност, независимост на мненията, способност за самообразование и самовъзпитание. Друг важен елемент в дейността на педагода са средствата, с които той си служи. Това е учебното съдържание, което трябва да бъде богато и разнообразно за всеки учебен предмет. Друго средство, свързано с учебното съдържание са взаимодействията и общуването на педагога с децата.

Значението на общуването е безценно не само за извършването на съвместната дейност на хората, но и за обществото като цяло. Това се разкрива в следната хипотеза направена от френския психолог А. Пиерон: „Ако на нашата планета в резултат на някаква катастрофа останат живи само малките деца, а всички възрастни загинат, то въпреки че човешкия род не би прекратил своето съществуване, човешката история неизбежно ще завърши. Съкровищата ще съществуват физически, но не би имало кой да ги разкрие за новите поколения. Машините ще бездействат, книгите ще останат непрочетени, художествените произведения ще загубят своята функция. Човешката история би трябвало да започне от начало“ (по А. Леонтиев, 1981, с. 422-423). Следователно развитието на строителството, техниката, науката и изкуството също не е възможно без общуването, а и те самите са специфична форма на общуване. Защото фактически цялата човешка култура се изгражда в и чрез общуването. То е и начин за създаване, предаване и усвояване на обществено – историческия опит. Според М. Лисина най-голяма доказателствена стойност имат фактите, които демонстрират ролята на целенасоченото въвеждане на общуването в живота на децата чрез различните форми на обучение и възпитание. Чрез емпирични изследвания тя съвместно със своите сътрудници доказва значението на интензивното общуване за развитието на детската психология. Педагогиката изяснява проблемите на общуването във връзка с процесите на взаимодействие между субектите на учебно – възпитателната дейност, защото самата нейна същност налага това. Без общуване не е възможно да се реализира никаква образователна и възпитателна работа (С. Иванов, 2004 г.).