Фискална политика – дискреционни разходи и автоматични стабилизатори

[pic 1]

МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ  

Бакалавърска програма Бизнесадминистрация

Учебна дисциплина “Макроикономика”

КУРСОВА  РАБОТА

         „Фискална политика – дискреционни разходи и автоматични стабилизатори ”

Разработил:                                                                     Проверил:                

Николай Цветанов Николов                             Проф. Веселин Минчев

Фак. № 20493                  

София

Април  2014 г.

Фискалната политика е държавна икономическа политика, изпълняваща се от правителството чрез разработване на бюджета на държавата.

Тя може да бъде наречена още финансова бюджетна, като заема една от водещите позиции и има голямо значение в системата от макроикономически политики в условия на пазарно стопанство.

Фискалната политика обхваща основните елементи на държавната хазна и е пряко свързана с държавния бюджет, държавните парични доходи, данъците и разходите, с които регулира икономическата дейност и въздейства върху съвкупното търсене и предлагане.

Във времето преди Великата депресия фискалната политика е сведена до балансиране само на приходите и разходите в държавния бюджет.

След Втората световна война, след намесата и влиянието на кейсианството, тя е пренасочена към оказване на въздействие върху съвкупното търсене и поддържане на максимална заетост, като през шейсетте години на миналия век, тя вече е средство за излизане на икономиката от рецесия чрез формиране на бюджетен дефицит.

Фискалната политика е базирана на теориите на икономиста от британски произход Джон Мейнард Кейнс. Неговата стратегия е, че държавата може да влияе на икономиката като въздейства по различен начин - като намалява или увеличава данъците и публичните разходи. Това би довело до ограничаване на инфлацията, до увеличаване на заетостта и до поддържане на паричната стойност.

Този вид политика има няколко различни цели. Те са поддържане на ниски цени, ниска безработица, осигуряване на по-големи инвестиции, по-добра конкурентоспособност  на националната икономика, а също и  преструктуриране на икономиката и БВП.

Тези цели обаче могат да сменят своя приоритет в зависимост от макроикономическото състояние, но не могат да се различават  драстично от общите макроикономически такива. Целите могат да се разглеждат в краткосрочен или дългосрочен период.

Данъчното облагане и изразходване на получените приходи с цел да се повлияе върху общото търсене и предлагане се определя чрез понятието за фискална политика. В най-широко разпространения смисъл целта на фискалната политика е да осигури приходи, за да се финансират разходите за издържането на държавното управление, армията, полицията и други. При по-дълбоко анализиране се разбира, че фискалната политика има и функции да възпроизвежда.
        Фискалната политика е експанзивна, когато благодарение на данъците и правителствените разходи, се стимулира производството и заетостта. А е рестриктивна, когато чрез наличните пособия се постига ограничаване на стопанската активност. Пример за условия, в които се осъществява активна парична политика, са случаите, в които правителството провежда пасивна фискална политика. В най-общ смисъл то си служи чрез направляване на правителствените разходи и данъци за задоволяване на държавни, а не на икономически функции. По друг начин стои въпросът, когато правителството използва активната фискална политика, за да увеличи важното значение на икономически функции, реализирани от него.