Сестрински грижи след тонзилектомия

Сестрински грижи след тонзилектомия

    Тонзилите (сливиците) представляват струпвания на лимфна тъкан в определени места на гълтача (фаринкса). Компактно оформени са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (трета сливица) и езичната сливица в корена на езика.
Тонзилите са важен имунологичен орган. Не случайно те се намират в началото на дихателния и храносмилателен път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители (вкл. вируси и бактерии), който отключва сложните процеси на имунния (защитен) отговор. За осъществяване на по – продължителен контакт между външните частици (антигени) и имунните (защитни) клетки на третата сливица има 3 - 6 дълбоки бразди, а по небните тонзили  12 - 15 нагънати каналчета, чиито отвори се виждат на повърхността. В тези дупчици често се задържат остатъци от храна, олющени клетки от лигавицата (т.н. тапички), които могат да се сбъркат с гнойни налепи.

Най-голямо е значението на тонзилите до навършване на 7- годишна възраст, когато се изгражда имунитета - т.нар. ”имунологично училище”. Повишената им активност през този период може да обясни и по-големия им размер, което се счита за физиологично.

Третата сливица нормално е най-голяма около 3 – 4 - годишна възраст, след което постепенно намалява и напълно изчезва около пубертета.

Най-честото заболяване на тонзилите е тяхното остро възпаление, причинено от вируси или бактерии. При често повтарящи се остри възпаления (ангини) може да се развие хроничен тонзилит (хронично възпаление на небните тонзили) или хроничен аденоидит (хронично възпаление на третата сливица). Последният се наблюдава само у деца. В някои случаи хроничният тонзилит може да се развие и без предшестващи остри ангини.

По правило хроничният адено/тонзилит води до увеличаване размера на сливиците и по-рядко до атрофия.

Индикации за оперативно лечение – тонзилектомия (хирургична процедура за отстраняване на сливиците).

• силна хипертрофия, затрудняваща дишането и гълтането (обструкционен синдром)
• перитонзиларен абсцес, особено при рецидив
• чести остри (гнойни) стрептококови тонзилити, резистентни на антибиотично лечение
• фамилно обременени, застрашени (високо AST) или преболедували от ревматизъм или гломерулонефрит болни
• малки, атрофични и сраснали тонзили с постоянна шийна лимфаденопатия.

Сестрински грижи в следоперативния период:

1. Прием на пациента от операционната зала; получава информация от анестезиологочният екип относно състоянието на пациента по време на операцията; настаняване в интензивен сектор, реанимационно отделение или болнична стая - при обща анестезия пациента е на лежаща количка, придружен от анестезиологичната сестра и от медицинската сестра в хирургичното отделение.
2. Медицинската сестра участва в подготовка на стаята и леглото; стаята се проветрява и затопля; хирургичното легло се приготвя докато болният е в операционната зала; трябва да е чисто със стерилни чаршафи и затоплено чрез грейки или топли банки; Границите на леглото се повдигат и колелата на леглото се заключват, за да се предотврати падането на пациента. На нощното шкафче се поставят бъбрековидно легенче, чаша с прясна вода компрес и марлички, с които се навлажняват устните на болния.
3.  Настанява пациента в леглото и му придава подходящото положение- легнал по гръб с глава обърната в страни, до която е поставено бъбрековидно легенче, в което пациента ще отделя събраните секрети (кръвни съсиреци). След тонзилектомия болният трябва да се следи в продължение на четири часа-да не гълта ,да не храчи и да не говори.
4. Провежда се дезинфекция и се спазват правилата на асептиката и антисептика с цел превенция на риска за разпространение на вътреболнична инфекция.
5. Проследява жизнените показатели - наблюдава и регистрира соматичните показатели (температура, артериално кръвно налягане, пулс, дишане) външния вид и общото състояние (съзнание, кървене, болка, повръщане). Тъй като пациентът е бил под анестезия, дихателните мускули също са засегнати от това състояние. Това води до бавно и плитко дишане. Като се има предвид тази ситуация, дишането се проверява често.
6. Мониторно наблюдение на пациента - апаратния контрол допълва, разширява и прави по-сигурно клиничното наблюдение; осъществява се с многофункционални монитори, осигуряващи продължително мониториране, като резултатът се изписва на графичен дисплей; данните се регистрират в реанимационен лист
7. Изпълняване  на необходимата инфузионна терапия – парентерално въвеждане в организма на различни видове инфузионни разтвори, чрез периферен венозен източник. Може да се използва и инфузионна помпа – перфузор, когато е необходимо прецизно и редовно протичане на вливането. Количеството на вливаните инфузионни разтвори се документира в температурния/реанимационния лист.
8. Медицинската сестра наблюдава общото състояние на пациента - външен вид - бледост (след излизане от упойката - опасност от вътрешен кръвоизлив), цианоза (дихателна или сърдечна недостатъчност), лигавици; Най-често и понякога опасно усложнение при тези оперативни интервенции е кръвотечението, което се изявява с поява на кръв в слюнката(за това болните трябва да плюят в легенче, а не да поглъщат слюнката), а при тежки случаи, като кръвоизливи от устата и носа се изисква незабавна лекарска намеса. За това медицинската сестрата трябва непрекъснато да проследява състоянието на болния и при настъпили усложнения да реагира адекватно. Да следи, ако има кървене за цвета и количеството на кръвта.
9. Полагане на грижи при поява на странични ефекти и следоперативни усложнения – гадене, повръщане, хипо- или хипертония, нарушения на алкално-киселинното равновесие, нарушение на кръвосъсирването, хипотермия, следоперативна възбуда.
10. Да полага грижи за постелното бельо на болния и да се грижи за неговата лична хигиена, ако състоянието му не позволява той да го извършва самостоятелно.
11. Необходимо е да се поддържа устата и зъбите чисти след операция на сливиците.
12. Да провежда профилактични мероприятия, т.е да даде съвети как да се предпазва пациента след като напусне болничното отделение от простуди и инфектиране на оперативната рана.
13.  Трябва да разясни на пациента диетата, която трябва да спазва. Тонзилектомираните болни се захранват постепенно. През първия ден основна грижа на медицинската сестра е болния да приема повече течности, като се започне непосредствено след операцията при оперираните с обща анестезия 2-3 часа след излизане от операционната зала, а 7-8ч след операцията в продължение на 2 дни да получава студена и течна храна. Няколко дни оперираните болни трябва да приемат: течна храна, пюрета, каши пасирано месо, без кисели и люти храни. Ястията трябва да не са горещи, а със стайна температура. Постепенно диетата се разширява и след 7-ия ден болните може да преминат на обща храна.
14.  Стриктно попълване и съхраняване на документацията.
15. Обучение на пациента и семейството. Редовна употреба на предписани антибиотици в продължение на 10 дни след операцията Гърло с гаргара със солена вода за облекчаване на пациента Постъпване в болница в случай на стрептококова инфекция като усложнение (като гломерулонефрит и ревматична треска) Измерване на телесната температура сутрин, за да се покаже разпространението на инфекцията в дълбоките тъкани Акцент върху измиването на ръцете, за да се предотврати предаването на инфекция на други хора Практики за грижа за устната кухина Избягване на употребата на аспирин в продължение на две седмици в следоперативния период Консултирайте се с лекар, ако се появи кървене Регулиране на диетата за предотвратяване на запек Предпочитане на алкални храни, избягване на кисели храни, за да се запази целостта на бялата плака в гърлото  .
16.  Изписване на пациента с

- указание за домашен режим и диета

- на болният се издава болничен лист за 30 дневен срок

- връчване на епикризата на пациента, която е в 3 екземпляра (единия за пациента, другия за личният лекар, а третия за отделението).