Изследване на възпитателни стилове и резултатите от тях

[pic 1]

Курсова работа

дисциплина: Теория на възпитанието

Изследване на възпитателни стилове и резултатите от тях

1. Увод

Възпитанието играе огромна роля за формирането на човек като личност. То започва още от раждането на детето. Най-общо казано възпитанието е предаване на социална информация от по-старото към по-младото поколение. В този смисъл главна роля за възпитанието на детето играят учителите и родителите. Въпреки че техните мнения доста често са противоречиви относно поведението и възпитанието на децата, те са основния двигател във възпитанието им. Родителите смятат, че училището носи отговорност за поведението на техните деца, а от друга страна учителите изразяват мнение, че всичко започва и зависи от семейството.

Връзка между родителските стилове на възпитание и детското поведение съществува. Още през 1967 г. психоложката Диана Баумринд започва изследване в опит да установи влияние на родителското възпитание над психическото развитие на детето. След като анализира поведението на родителите и децата, открива че съществува връзка между стила на възпитание и емоционалното състояние на детето.

В текущата изследователска дейност, формирана на базата на въпросник (анкетна карта), насочена само към родители ще анализирам предпочитаните стилове на възпитание, методите, принципите, формите и средствата, които използват анкетираните за възпитанието на своите деца.

1. Възпитателни стилове, включени в изследването

• Авторитарен стил – този стил се характеризира с висок контрол от страна на родителя. Детето няма право на автономност – родителят взема решения вместо него, не зачита мнение му. Отношенията между дете – родител са на база заповеди, които детето трябва да изпълнява, в противен случай следват санкции, наказания и забрани. В този възпитателен стил липсва диалог, привързаността на родителите е слаба, а децата не получават достатъчно любов, грижи и уважение. Логично е да се предположи, че децата израснали в такава атмосфера не се чувстват щастливи. Този стил на възпитание е неефективен и труден за разбиране. Той обикновено води до различни отрицателни последици в по-късен етап от развитието и формирането на детето. Децата трудно вземат сами решения – неуверени са, имат ниско самочувствие и самооценка. При тях липсват умения за сътрудничество, често трудно общуват. Малка част от позитивите на това възпитание са, че децата възпитавани авторитарно могат да спазват правила, което от своя страна предполага по-добра успеваемост в учебния процес. Нито един от анкетираните не е отбелязал авторитарния стил като предпочитан, което предполага използването на други по-ефективни стилове на възпитание.
• Авторитетен стил – това е един от най-успешните стилове на възпитание. Той се базира на взаимно уважение: дете – родител. В този стил на възпитание съществуват ясно поставени правила. Родителят проявява позитивно отношение към правата и задълженията на детето. Стимулира и насърчава детето за взимането на самостоятелни решения, като изразява отношение, чрез указания и напътствия към правилните такива. Съобразява се с потребностите на детето и зачита неговите желания, мнение, свобода. Осигурява участието на детето във важни за семейството дела, като по този начин го кара да бъде значимо и отговорно. Такова възпитание, предполага и добри резултати. Съответно децата на авторитетните родители са: по-самоуверени, по-адаптивни, по-самостоятелни. Те умеят да се самоконтролират. Добре познават правилата, но умеят и да ги спазват и да ги разбират. Умеят да общуват и да зачитат правата и мнението на другите. Двама от анкетираните (40%) се определят като авторитетни родители, което в днешното общество води до повече толеранс, уважение и зачитане на човешката личност.
• Свръхпротекция – този стил се характеризира с доминиране от страна на родителя. Той иска да защити детето си от реалния, а понякога и въображаемия свят, като не му позволява да се изразява и само да прави своите избори. Често такива родители са доста амбициозни и критични към своите деца. Те проявяват постоянна загриженост. Стремят се да задоволят и осигурят всичко на детето си, дори често изпълняват неговите прищевки. В следствие от това възпитание децата трудно взимат сами решения, трудно разрешават проблемите си – очакват външна помощ. Често изпитват комплекс за малоценност. В по-късен етап от своя живот те рядко си поставят цели, а ако си поставят такива, то трудно ги изпълняват. Само един родител (20%) от анкетираните определя своя стил на възпитание като свръхпротекция. Тук е мястото да отбележа, че родителите със свръхпротекция към децата си не винаги осъзнават своята прекалена загриженост, която може да доведе до някои не толкова благоприятни последици за детето в по-късен етап на неговото развитие, за които вече писах.
• Неглижиращ стил – това е най-неблагоприятния и разрушаващ стил за отглеждане и възпитаване на дете. Небрежните родители не се интересуват от живота на своите деца. Контролът почти липсва, а родителите често не могат да задоволят потребностите на детето. В този стил не се наблюдава контакт дете – родител. Последствията за детето са големи. То трудно общува, самоконтрол – липсва. Не умее да взаимодейства с околните, но и не търси тяхното внимание. Понякога неглижираното дете буди съжаление у хората, но най-често предизвиква тяхното негативно отношение.
• Разрешаващо-опрощаващ стил – акцент в този стил на възпитание е свободата и личният избор на детето. То само решава, кое е добре за него и кое не, а родителите просто го следват и поддържат. Тези родители нямат конкретно поставени правила и изисквания към децата си. Не приемат и не прилагат никакви наказания, на детето всичко му е позволено. Този стил също като неглижиращия е доста разрушителен и води до някои последици: липса на самоконтрол у детето; трудна социализация на детето в обществото, защото рядко спазва правилата и счита, че всички трябва да се съобразяват с него, а то винаги е право.
• Непоследователен стил – родителите практикуващи този стил на възпитание са прекалено обременени от собствените си проблеми, затова често демонстрират безразличие. Този стил на възпитание е съпроводен с ниски нива на контрол, ниско изразени правила и изисквания. А ако ги има те са непостоянни, необмислени и хаотични. Резултатите от този стил на възпитание са ниска самооценка и самочувствие на детето, чувство за страх и несигурност. Лесно манипулира хората, но умее и да се нагажда в обществото. Най-пагубното в този стил е, че детето губи уважение към родителите си и към хората, с които общува.

Нито един от анкетираните не се разпознава като неглижиращ, разрешаващо – опрощаващ или непоследователен родител. Както вече споменах тези три стила имат най-негативно влияние върху развитието на детето. От факта, че родителите не използват тези стилове, би следвало децата да са по-щастливи, по-самостоятелни, по-възпитани, а превес да имат някои от по-успешните стилове на възпитание.

• Демократичен стил – този стил на възпитание е доста сходен с авторитетния. При демократичния стил, също както, при авторитетния детето има активна роля в семейството. Дете – родител имат равни права и задължения. Демократичния родител поставя ясни правила и граници, като в същото време той е любящ и грижовен. Изслушва мнението на детето, дава му възможност да се изрази, насърчава го към независимост. Детето се учи на социални умения и на това как трябва да цени и зачита мнението на другите. Демократичният стил на възпитание води до добри резултати и успехи. Децата на демократичните родители са по-щастливи, по-компетентни. Имат добре развити социални умения, лесно се адаптират. Двама от попълнили анкетата (40%) са отбелязали демократичния стил като използван и предпочитан от тях стил на възпитание. Този резултат говори за връзка между родител – дете. Родителите познават децата си и умеят да общуват с тях. Между тях има изградено доверие. Детето бързо и лесно ще се адаптира в обществото, където ще намери своето място.

1. Метод на изследването

Изследването е свързано с възпитателните стилове и резултатите от тях. Включва стандартна анкетна карта (Прил.1), съдържаща 12 въпроса (открити и закрити), която беше предоставена и попълнена Декември 2021 г. Анкетата е насочена към родители на различна възраст. Участниците в нея са петима: