Дислексия

[pic 1][pic 2]

Курсова работа

По

  Детска психология

На тема: Дислексия

Изготвил: Зелиха Сеидова, Мед. сестра, III курс, фак.номер: 36020034

Проверил: Проф.Иван Александров, д.пс.н

Варна,2022г.

Съдържание:

Увод……………………………………………………………..2

Изложение………………………………………………........2

Определение…………………………………………………..2

Симптоми……………………………………………………..4

Прояви на дислексията…………………………………….4

Как да разпознаем дислексията…………………………6

Заключение………………………………………………….8

Използвана литература………………………………….8

Увод:

Дислексията, това проблем на децата ли е или е проблем на обществото и най-вече на родителите?

От една страна, децата които имат дислексия в процеса им на обучение се стига до неразбирателство между родители и преподаватели и търсене на вина за несъответстващите резултати и възможностите на децата.

Дислексията буди интерес у широк кръг специалисти. В края на 70те години на ХХв. На сцената се появява когнитивна психология и благодарение на нея се зараждат нови теории и факти. Една от най-известните теории е фонологичната. Според нея фонологичния дефицит има има централна и казуална роля.

Изложение:

Определение:

Дислексията е термин с гръцки произход, който в буквален превод означава„затруднение при четене и разбиране на букви“.Дислексията е специфично нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава  придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище. Нарушението е на неврологична основа и това остава за цял живот. Децата често бъркат някои букви като „Н“ с „П“ или „Б“ с „Д“. Понякога разместват местата на  буквите в думите или хората пишат както говорят.  Дислексията не е болест или увреждане, а нарушение, което засяга близо 10% от населението на света. В групата на децата с дислексия не се включват деца с обучителни проблеми в резултат на зрителна, слухова или моторна недостатъчност, умствено изоставане, емоционални смущения или са следствие от социални, културни или икономически фактори.Въпреки че дислексията може да се подозира и в повечето случаи се диагностицира едва в училищна възраст, нейното наличие би могло да се предполага далеч преди детето да седне на чина.

Това, което може да е успокояващо за родителите, че децата с дислексия имат добър коефициент на интелигентност и при адекватна подкрепа отстрана на педагозите, квалифицирани в областта специалисти и семейството биха могли да се справят успешно с предизвикателствата на училището.Изключително важно е детето да бъде емоционално подкрепяно и обучението му да бъде водено по специализирана за целта индивидуална програма.

Клиничният ( медицински ) модел дефинира дислексия като нозологична единица, която очертава терапията и прогнозата на нарушението.

Социалният ( поведенчески ) модел дефинира понятието специфични нарушения на способността за учене  - термин, който е неетикиращ, подходящ за използване пред родителите и общественоста.

Основният критерий е концептът за несъответствието между потенциалните възможности и реалните достижения, т.е. индивидът демонстрира умения, несъответстващи на очакваните за възрастта, социалнокултурната среда и обучението.

Тези деца са интелектуално съхранени, но имат проблеми с обработката на информацията, които проблеми се отразяват в ученето.

Симптоми при дислексия:

• Неуверен говор
• Заекване или объркване на думите
• Незрял говор
• Трудности при изписване на азбуката в последователен ред
• Трудно запомняне на римуващи се думи
• Смесване на звуковете и объркване на думите

Проявите на дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.

• Общи прояви

Общите прояви на дислексията включват разминаване между възможностите и реалните резултати на детето, тоест дефицит на вниманието и паметни нарушения. Децата с дислексия са интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяване са доста ниски. Тази разлика между реалните възможности и резултатите е една от характерните черти на нарушението.

Също така повечето от децата с дислексия страдат и от дефицит на вниманието. Имат затруднения за отделяне на главното от второстепенното, неспокойствие, неорганизираност, импулсивност. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите. Много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицит на вниманието, често интерпретиран и като лошо възпитание. Паметовите нарушения при децата с дислексия засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация.