Влиянието на насилието върху човека

        Изживяването на насилие води до много отрицателни последици. И някои от симптомите, психологически проблеми, от които може да се оплаче възрастен (например социална фобия, ниско самочувствие, депресия, неконтролируеми изблици на гняв, невъзможност за изграждане на взаимоотношения с противоположния пол и т.н.) – това може да са последиците от травмата от насилие, която е преживял в миналото си.

Какво е насилие?

Насилието е, когато един човек или група хора, да речем, "нарушава" личните граници на друг човек, без да получи своето съзнателно, адекватно съгласие.

И това не се прави, за да се гарантира безопасността на този човек. Например, в случая, когато отблъснеш някого, за да го спасиш да не влезе под колелата на кола. Тук, въпреки че се извършват насилствени действия, но подобни случаи все още не могат наистина да се наричат насилие.

В корена на насилието е неуважението към личните граници на другите хора, липсата на вътрешно разбиране, че друг човек е друг, отделен човек.

Този, който извърши насилие срещу друг, не го възприема като индивид. Той го възприема по-скоро като предмет, който да задоволи нуждите си, или като част от себе си. И това може да е една от причините, поради които се Някой, който изпитва насилие, няма възможност да откаже да действа бурно. По дефиниция едно дете няма възможност да откаже това, което родителите му правят с него, ако има насилие от тяхна страна. Той е принуден да се подчинява и да се съгласява, за да поддържа връзката с родителите си, от която зависи оцеляването му.

 В ситуация на насилие има злоупотреба с власт. Този, който извърши насилие използва силата си, част от предимството си пред друг (например във физическа сила), за да задоволи някои от нуждите си. Вместо да помага на "по-уязвимите" да се развиват, той използва силата си в своя ущърб. А тези родители, които прибягват до насилие, използват родителската си сила, да кажем, за други цели.

Важно е също така да се добави, че възприемането на ситуация, известно въздействие като насилие, не винаги е недвусмислено. Един човек може да възприема същия опит, същото действие, като насилието, а друг може да не го счита за насилник. И за един, този опит може да се превърне в травма на насилието, а за някой друг същото действие може да не е травматично. Случва се и няма проблем.

Например критиките от един човек могат да се възприемат като насилие. А другият човек, напротив, може да бъде искрено благодарен за получената критика и да го възприеме като полезна обратна връзка за себе си. И това не означава, че някои от тези хора са прави, а някои грешат. Психиката на всички ни е различна и е важно как сте възприемали всеки опит. Да разбера дали това е било насилие за теб.

Но дори и тук може да има капан, защото бихте могли дълбоко да възприемате някакъв опит като насилие. Но психиката ти можеше да прибегне до всякакви психологически защити, в резултат на което започна да възприемаш насилническата ситуация като не буйна, тъй като не травматична. Например, "родителите ми не ме победиха, просто ме отгледаха с физическо наказание, за да мога да порасна да бъда личност".

Има три основни вида насилие - физическо, психологическо (емоционално) и сексуално.

Те се различават в областите, засегнати от това насилие. Смята се, че колкото повече области от живота на човека влияят на опита от насилието, толкова по-тежки са последиците от това.

Това разделение на видове насилие е много условно, защото има ситуации, в които насилието се смесва. Освен това, както с физическото, така и със сексуалното насилие, има и елементи на психологическо насилие.

Травма на насилието

Много често, в резултат на опита от насилие, човек образува психологическа травма. Но това не винаги е така. Случва се, когато опитното насилие не се превърне в травма.